Читалище „Елин Пелин”, с. Бусманци

 


На 10. 06. 1926 г. се слага началото на ново огнище на просвета – читалището, което изиграва важна роля за културно-просветното издигане на бусманските жители. Първите 33 членове са и учредители на читалището. Привлечени са, освен местната интелигенция – студенти, учители, и по-будните селяни и младежи. оттогава остава традицията по-будните младежи и девойки, ученици и студенти да са активни членове на читалището. Това изиграва положителна роля в развитието му. Според сведенията от 1928 г. книжният фонд е едва 187, а сега наброява над 8 600 бройки. Първата библиотекарка е Райна Стаменова. още през 1929 г. в селото се играла първата пиеса „Зла свекърва” с благотворителна цел – закупуване на книги за библиотеката. Подготвят се по 5-6 пиеси годишно. В постановките „Боряна”,  „Бойка”, „Младост”, „Селска история”, „Изневяра” и др. образите се пресъздават от Стойл Георгиев, Петко Тонков, Станой Захариев, Стоян Григиров, Люба и Кула Станкови, Рада Грозданова и др. особено оживена театрална дейност започва да се развива през 1942-48 г., когато като ръководител работи прогресивният младеж Асен Игнатов, студентюрист, фигурант в Народната опера. С младежки жар Асен прилага тук наученото в театъра. Кръжоците по художествено слово, ръководени от Милянка Благоева и Димитринка Димитрова, изграждат у подрастващите обич към поезията, вяра в бъдещето, житейски опит и душевна издръжливост. Ние се радваме, че сме тук днес, събрани от вярата в свещените букви и идеята за духовно обединение на хората. Не се забравят стотиците изяви на самодейните колективи на читалището на национални празници на народното творчество в Копривщица, на Агликина поляна, Шумака, на Витоша, на тържествата в София, в община Искър и в цялата страна. Талантът и дарбата на нашите самодейци са оценени високо и с гордост можем да посочим многобройните читалищни награди за колективно и индивидуално участие: много златни медали, сребърни, бронзови, стотици значки и грамоти. Най-ценното дарение за читалището прави Марин Тодоров Велков. В памет на своя рано починал син, читалищен самодеец, той дарява 1 дка и 100 кв.м. обработваема земя. Читалището съхранява живо народното творчество, традициите, обичаите. През годините читалищни председатели са: Филип Младенов, Рангел Иванов, Цветан Игнатов, Георги Мичев, Георги Найденов, Иванка Вълчанова и Валентин Спасов. Дългогодишният председател на читалищния съвет и родолюбивата историчка Верка Стаменова извършват огромна изследователска дейност и написват  „История на Бусманци”.

Библиотеката с читалня, сказките, беседите, театралните спектакли, концертите на танцовивите състави, допринасят хората да се докосват до изкуството и творчеството, да обогатят своите знания, жизнен опит и да развиват своите дарби, да се веселят, сплотяват и пазят традициите си. Могат ли да се забравят вълнуващите празници на шопския хумор. Всеки техен елемент носи радост, вдъхновение, умилява не само местните шопи, а и всички гости, самодейци от други читалища, писатели, артисти, художници. През 1977 г. по предложение на Управителния съвет на читалището се провежда голям празник на шопския хумор и шегата, първи по рода си.

Присъстват артисти, хумористи, писатели.  официални гости са най-популярни личности по онова време, сред които Георги Йорданов – Първи секретар на ГК на БКП, Крум Грозданов – Първи секретар на РК на БКП, народният артист Никола Анастасов. Участие в празника вземат не само местни самодейни колективи, но и гости от целия район. На обяд на всички се предлага курбан чорба, приготвена с 3 овце, в 10 казана с фасул. Празникът се организира от Управителния съвет на читалището с председател Георги Мичев, РНС за хумора със секретар Кръстьо Младенов, общинския Народен Съвет – Бусманци с кмет Димитър Найденов. През 1982 г. шопският празник на хумора и шегата се провежда за втори път с участието на самодейни колективи от околностите и отново гости са най-видни личности – Чудомир Александров, Кръстьо Младенов, Тодор Божилов. За организацията допринасят Георги Найденов, Иван Котевски, кметът – Виолета Ганева и др. Провежда се научна сесия на тема „Шопите – душевен бит и култура”. Участват Боян Болгар, Атанас Душков, Любен Маслинков, Вера Наследникова, Велко Велев, ясен Антов, Николай Ликовски, Моско Москов. 

Народно Читалище „Елин Пелин –1926” и жителите на Бусманци се гордеят с фолклорен ансамбъл „Огнените” и женска певческа група „Пъстра свиленица”. НЧ „Елин Пелин –1926” е съорганизатор на Международен детски фолклорен фестивал София Накратко за МДфф София: i „Международен детски фолклорен фестивал – София” 2012 г. участват над 700 деца от 5 държави (Турция, Босна и Херцеговина, Сърбия, франция) и от 28 български колекитва. Сцените за изява – в общини Младост, изгрев, искър и Лозенец, от които 3 открити и 1 закрита. Чуждестранните колективи са посрещнати официално от кметовете на общините „Младост” и „изгрев”. Във фестивала участват деца на възраст от 8 до 14 години, както и деца от детските градини. ii „Международен детски фолклорен фестивал – София” 2013 г. участват над 700 деца от 6 държави (Естония, Русия, Полша, Македония, Турция, Босна и Херцеговина), на открити сцени пред НДК, в СО район-"Младост", в Бусманци. Участие вземат и 9 български колектива, сред които ансамбъл „Звездица” – Сандански, ОДК-Смолян, както и колективи от София.

Отново на сцените се изявяват и малчуганите от детските градини в район "Младост", „Международен детски фолклорен фестивал – София” 2014 г. Шест чуждестранни колектива от: Словакия, Русия, франция, Естония, Босна и Херцеговина и Полша. Над 700 деца, като от България участват няколко колектива, сред които ДТА „Габровче”, детска кукерска група „Дионисиев звън” – Сопот, Представителен ТС „Чудесия” – Пазарджик, Национално училище за танцово изкуство – София, както и деца от СУ за деца с нарушено зрение „Луи Браил”, училището за глухи – ССУ с ДГ за деца с увреден слух „Проф. Д-р Дечо Денев”, Столичен общински дневен център за социална интеграция на инвалиди. 

Днес в читалището се провеждат  много концерти по повод българските празници, безплатни езикови курсове – начален английски за деца и възрастни, ваканционен клуб за деца и много подобни събития.

Фолклорен ансамбъл „Огнените” е един от ревностните поддръжници на българския народен дух и традиции в читалището. Танцовото изкуство, поставило началото си през 1943 г., и до днес разпалва сърцата в ритъма на народната музика и танци. Днес в читалището съществуват детски танцов ансамбъл и фолклорен ансамбъл. Те приемат името „Огнените” през 2004 г. Младите танцьори с успех продължават традицията на поколенията преди тях. В репертоара на ансамбъла са включени танци от различни етнографски области в страната. Богатият избор на народни носии и разнообразната динамика на танците грабват сърцата на зрителите.

Ансамбъл „Огнените” участва не само в културния живот на селото, а и в много културни изяви в страната и чужбина. Носител е на много златни медали и призови отличия, сред които: Първо място за костюми и автентичен фолклор в гр. Самсун, Кипър – 2010, Първо място в „Голямата танцова награда на София” за 2010, Първо място в „При шопите в Казичене” за 2011 г. „Огнените“ младежи и девойки вземат награда за танцово майсторство и за най-добър екип на Международния фолклорен фестивал в гр. Комсомолск, Украйна – 2012 г., Първо място и купата на кмета на гр. Хасково на Международния фолклорен фестивал за камерни танци. Художествени ръководители на ансамбъла са Петя Григорова и Орлин Иванов. фолклорен ансамбъл „Огнените” участва и в много международни турнета – в  Молдова, Сърбия, Кипър, Италия, Украйна, Полша, Франция, Унгария.

Женска певческа група „Пъстра свиленица”

Певческата дейност в с. Бусманци е развита от времето когато бусманските самодейки участват в Копривщеския събор. През 1965 г. се провежда Първият национален събор на народното творчество в Копривщица. Бусманчанките Таня Траянова, Траянка Мичева, Йорданка Рангелова, Боянка Петрунова, Лиляна Младенова и Тодорка Траянова представят народния обичай „Лазаруване” и печелят златен медал – първия златен медал за читалището. фолклорната женска група печели бронзов медал.

От 2007 г. в читалището е образувана и женската певческа група, тя носи името „Пъстра свиленица” от 2012 г., което много й приляга. В репертоара на групата са включени много български народни и автентични песни. Сладкогласните дами участват в международния фолклорен фестивал за двугласно пеене в гр. Неделино, в Международния фолклорен фестивал Пауталия, където две поредни години и печелят второ място при силна конкуренция, във фолклорния фестивал в гр. Костинброд. имат много участия в международни фолклорни фестивали в Сърбия, Молдова, Италия, Чехия, Турция и Гърция, печелейки много награди и покани за нови участия. Музикален ръководител на „Пъстра свиленица” е Йорданка Гиздова.