Общински културен институт "Искър"

Общинският културен институт „искър“ е найстарият културен дом на територията на столицата. Построен е през 1953 г. в характерен за този период архитектурен стил и започва дейността си като Профсъюзен дом на културата. За годините на съществуването си той последователно създава и разпространява достиженията на българската култура. имената на редица изтъкнати български творци са свързани с неговата история. Съхранявайки натрупания опит и традиции, вече като общински културен институт, обърнат към съвременните изисквания и приоритети, институтът развива различни форми на творчески диалог и създава условия за приобщаване на нови публики. Нашата мисия е творческата провокация да стане видима, желана и търсена форма на общуване. Уникален в симбиозата на професионално и любителско творчество, институтът търси креативни съвременни форми за създаване и предлагане на културен продукт, сътворен от гражданите на София и предназначен за тях. Единствено в района културно средище, институтът развива дейност, подчинена на принципите на децентрализация на културните процеси в столичния град и подпомага изграждането на съвременната визия на София като динамична творческа лаборатория. Разположен в парка до красивото дружбенско езеро, Домът разполага с обширна база, подходяща за събития от всякакъв характер: библиотека с над 15 000 тома, голяма концертна зала, камерна зала, две танцови зали, учебни и музикални стаи, красиво оформени фоайета. Тук се провеждат концерти и спектакли, изложби, презентации, рецитали, конференции и др.

Софийски духов оркестър

Софийският духов оркестър е създаден през 1951 г. като първата професионална духова формация в България, която разширява жанрово репертоарните си граници и изпълнява както народна музика и военни маршове, така и популярни, оперни и симфонични произведения. Създател и дългогодишен ръководител на оркестъра е Сашо Михайлов. Роден в Лясковец в семейството на музиканти, той завършва Музикалната академия в София, а по-късно специализира дирижиране в Музикалната академия „ференц Лист“. Създал и очертал възходящия път на Софийския духов оркестър, Сашо Михайлов безкомпромисно отстоява високото професионално ниво на състава в продължение на повече от 40 години. от самото си създаване и до днес Софийският духов оркестър се радва на изключително топлия прием на многобройната си публика. Може би защото е готов да предложи стойностна музика за всеки вкус, изпълнена на неизменно високо професионално ниво. По различно време солисти на оркестъра са били великите оперни певци илка Попова, Райна Кабаиванска, Галина Савова, Николай Гяуров, Събин Марков. През повече от 60-годишната история на състава са изпълнявани произведения на Чайковски, Вагнер, Берлиоз, Хиндемит, Стравински, Гершуин, Шостакович, онегер, Хачатурян и много други композитори – представители на различни школи и епохи. особено внимание винаги оркестърът е отделял на българската музика. Може да се каже, че няма концерт на Софийския духов оркестър, в който да не са звучали български творби. Както народна музика, така и произведения на Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Асен Карастоянов, Марин Големинов, Красимир Кюркчийски, Васил Казанджиев, Жул Леви, Дико илиев и много други. Не са малко композиторите, творили и създавали творби специално за този оркестър. Софийският духов оркестър отдавна е спечелил популярност и признание. Неизброими са неговите концерти, участия в прегледа „Нова българска музика“, в празници, фестивали, конкурси. На всички фестивали за духова музика в чужбина, в които оркестърът е участвал, той неизменно заема първите места: в Шладминг – Австрия, Устер – Швейцария, Шиклош - Унгария. Когато България е приета в Европейския съюз, оркестърът получава специална покана и свири в залата на ооН в Женева, а специално за негов концерт в Берн е отворена „Ловната зала“. Част от творческата биография на оркестъра са и диригентите Доцо Вътков, Веселин Байчев, Красимир илиев, Пламен Бързийски, всеки от които е оставил своя професионален отпечатък и е обогатил състава. опирайки се на традициите и опита, Софийският духов оркестър продължава да разширява границите и жанровото разнообразие на репертоара си, експериментира и провокира публиката, изненадва и радва любителите на качествена музика. Като представителен за Столичната община, Софийският духов оркестър участва в почти всички културни прояви, организирани от нея. Десетки са концертите, които оркестърът изнася в Борисовата градина, градина „Кристал“, старото трамвайно депо на бул. “Мария Луиза“, пред Народния театър, Националната библиотека, Галерията за чуждестранно изкуство и на много други места. Софийският духов оркестър е носител на Почетния знак на Столичната община. от няколко години диригенти на Софийския духов оркестър са Юли Дамянов и Иван Стоянов.

Ансанбъл "Искър"

Ансамбъл „Искър" е създаден през 1985 г. и през 30-годишната си история поддържа неизменно високо нивото на своето изпълнителско изкуство.

Репертоарът му включва танци от всички етног­рафски области, базирани на автентичния български фолклор. Всеки концерт на ансамбъл „Искър" се пре­връща в празник на младостта и красотата, на майстор­ството и любовта към българското народно творчест­во.

Многобройни са концертите и участията на ансам­бъла в България и зад граница.

Ансамбъл „Искър" продължава да се развива и днес. Наред с активната си концертна дейност, про­дължава обучението на деца и млади танцови артисти, които стават част от историята на колектива и послани­ци на най-святото народно изкуство - фолклора.

Десетки деца свързват живота си с българския фолклор, като продължават обучението си в Нацио­налното училище за танцово изкуство, а тези, които не стават професионални танцьори, носят в себе си зави­наги любовта към родните ритми.

Основен принос за богатата творческа история и успехи на танцов ансамбъл„Искър" има неговият осно­вател и главен художествен ръководител Никола Колев - завършил Държавното хореографско училище и Ака­демията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Дългогодишен солист на Държавния ансамбъл „Филип Кутев" първи изпълнител на соловите партии в стана­лите класически танци „Луди млади" „Свирец игралец" и др. Наред с натоварената си концертна дейност по това време, е и хореограф на ансамбъл „Изворче" за който създава редица танцови композиции за деца. Следващият етап в творческото развитие на хореогра­фа е създаването на ансамбъл „Искър" - един от най- престижните любителски състави у нас.

Читалище „Елин Пелин”, с. Бусманци

На 10. 06. 1926 г. се слага началото на ново огнище на просвета – читалището, което изиграва важна роля за културно-просветното издигане на бусманските жители. Първите 33 членове са и учредители на читалището. Привлечени са, освен местната интелигенция – студенти, учители, и по-будните селяни и младежи. оттогава остава традицията по-будните младежи и девойки, ученици и студенти да са активни членове на читалището. Това изиграва положителна роля в развитието му. Според сведенията от 1928 г. книжният фонд е едва 187, а сега наброява над 8 600 бройки. Първата библиотекарка е Райна Стаменова. още през 1929 г. в селото се играла първата пиеса „Зла свекърва” с благотворителна цел – закупуване на книги за библиотеката. Подготвят се по 5-6 пиеси годишно. В постановките „Боряна”,  „Бойка”, „Младост”, „Селска история”, „Изневяра” и др. образите се пресъздават от Стойл Георгиев, Петко Тонков, Станой Захариев, Стоян Григиров, Люба и Кула Станкови, Рада Грозданова и др. особено оживена театрална дейност започва да се развива през 1942-48 г., когато като ръководител работи прогресивният младеж Асен Игнатов, студентюрист, фигурант в Народната опера. С младежки жар Асен прилага тук наученото в театъра. Кръжоците по художествено слово, ръководени от Милянка Благоева и Димитринка Димитрова, изграждат у подрастващите обич към поезията, вяра в бъдещето, житейски опит и душевна издръжливост. Ние се радваме, че сме тук днес, събрани от вярата в свещените букви и идеята за духовно обединение на хората. Не се забравят стотиците изяви на самодейните колективи на читалището на национални празници на народното творчество в Копривщица, на Агликина поляна, Шумака, на Витоша, на тържествата в София, в община Искър и в цялата страна. Талантът и дарбата на нашите самодейци са оценени високо и с гордост можем да посочим многобройните читалищни награди за колективно и индивидуално участие: много златни медали, сребърни, бронзови, стотици значки и грамоти. Най-ценното дарение за читалището прави Марин Тодоров Велков. В памет на своя рано починал син, читалищен самодеец, той дарява 1 дка и 100 кв.м. обработваема земя. Читалището съхранява живо народното творчество, традициите, обичаите. През годините читалищни председатели са: Филип Младенов, Рангел Иванов, Цветан Игнатов, Георги Мичев, Георги Найденов, Иванка Вълчанова и Валентин Спасов. Дългогодишният председател на читалищния съвет и родолюбивата историчка Верка Стаменова извършват огромна изследователска дейност и написват  „История на Бусманци”.

Библиотеката с читалня, сказките, беседите, театралните спектакли, концертите на танцовивите състави, допринасят хората да се докосват до изкуството и творчеството, да обогатят своите знания, жизнен опит и да развиват своите дарби, да се веселят, сплотяват и пазят традициите си. Могат ли да се забравят вълнуващите празници на шопския хумор. Всеки техен елемент носи радост, вдъхновение, умилява не само местните шопи, а и всички гости, самодейци от други читалища, писатели, артисти, художници. През 1977 г. по предложение на Управителния съвет на читалището се провежда голям празник на шопския хумор и шегата, първи по рода си.

Присъстват артисти, хумористи, писатели.  официални гости са най-популярни личности по онова време, сред които Георги Йорданов – Първи секретар на ГК на БКП, Крум Грозданов – Първи секретар на РК на БКП, народният артист Никола Анастасов. Участие в празника вземат не само местни самодейни колективи, но и гости от целия район. На обяд на всички се предлага курбан чорба, приготвена с 3 овце, в 10 казана с фасул. Празникът се организира от Управителния съвет на читалището с председател Георги Мичев, РНС за хумора със секретар Кръстьо Младенов, общинския Народен Съвет – Бусманци с кмет Димитър Найденов. През 1982 г. шопският празник на хумора и шегата се провежда за втори път с участието на самодейни колективи от околностите и отново гости са най-видни личности – Чудомир Александров, Кръстьо Младенов, Тодор Божилов. За организацията допринасят Георги Найденов, Иван Котевски, кметът – Виолета Ганева и др. Провежда се научна сесия на тема „Шопите – душевен бит и култура”. Участват Боян Болгар, Атанас Душков, Любен Маслинков, Вера Наследникова, Велко Велев, ясен Антов, Николай Ликовски, Моско Москов. 

Народно Читалище „Елин Пелин –1926” и жителите на Бусманци се гордеят с фолклорен ансамбъл „Огнените” и женска певческа група „Пъстра свиленица”. НЧ „Елин Пелин –1926” е съорганизатор на Международен детски фолклорен фестивал София Накратко за МДфф София: i „Международен детски фолклорен фестивал – София” 2012 г. участват над 700 деца от 5 държави (Турция, Босна и Херцеговина, Сърбия, франция) и от 28 български колекитва. Сцените за изява – в общини Младост, изгрев, искър и Лозенец, от които 3 открити и 1 закрита. Чуждестранните колективи са посрещнати официално от кметовете на общините „Младост” и „изгрев”. Във фестивала участват деца на възраст от 8 до 14 години, както и деца от детските градини. ii „Международен детски фолклорен фестивал – София” 2013 г. участват над 700 деца от 6 държави (Естония, Русия, Полша, Македония, Турция, Босна и Херцеговина), на открити сцени пред НДК, в СО район-"Младост", в Бусманци. Участие вземат и 9 български колектива, сред които ансамбъл „Звездица” – Сандански, ОДК-Смолян, както и колективи от София.

Отново на сцените се изявяват и малчуганите от детските градини в район "Младост", „Международен детски фолклорен фестивал – София” 2014 г. Шест чуждестранни колектива от: Словакия, Русия, франция, Естония, Босна и Херцеговина и Полша. Над 700 деца, като от България участват няколко колектива, сред които ДТА „Габровче”, детска кукерска група „Дионисиев звън” – Сопот, Представителен ТС „Чудесия” – Пазарджик, Национално училище за танцово изкуство – София, както и деца от СУ за деца с нарушено зрение „Луи Браил”, училището за глухи – ССУ с ДГ за деца с увреден слух „Проф. Д-р Дечо Денев”, Столичен общински дневен център за социална интеграция на инвалиди. 

Днес в читалището се провеждат  много концерти по повод българските празници, безплатни езикови курсове – начален английски за деца и възрастни, ваканционен клуб за деца и много подобни събития.

Фолклорен ансамбъл „Огнените” е един от ревностните поддръжници на българския народен дух и традиции в читалището. Танцовото изкуство, поставило началото си през 1943 г., и до днес разпалва сърцата в ритъма на народната музика и танци. Днес в читалището съществуват детски танцов ансамбъл и фолклорен ансамбъл. Те приемат името „Огнените” през 2004 г. Младите танцьори с успех продължават традицията на поколенията преди тях. В репертоара на ансамбъла са включени танци от различни етнографски области в страната. Богатият избор на народни носии и разнообразната динамика на танците грабват сърцата на зрителите.

Ансамбъл „Огнените” участва не само в културния живот на селото, а и в много културни изяви в страната и чужбина. Носител е на много златни медали и призови отличия, сред които: Първо място за костюми и автентичен фолклор в гр. Самсун, Кипър – 2010, Първо място в „Голямата танцова награда на София” за 2010, Първо място в „При шопите в Казичене” за 2011 г. „Огнените“ младежи и девойки вземат награда за танцово майсторство и за най-добър екип на Международния фолклорен фестивал в гр. Комсомолск, Украйна – 2012 г., Първо място и купата на кмета на гр. Хасково на Международния фолклорен фестивал за камерни танци. Художествени ръководители на ансамбъла са Петя Григорова и Орлин Иванов. фолклорен ансамбъл „Огнените” участва и в много международни турнета – в  Молдова, Сърбия, Кипър, Италия, Украйна, Полша, Франция, Унгария.

Женска певческа група „Пъстра свиленица”

Певческата дейност в с. Бусманци е развита от времето когато бусманските самодейки участват в Копривщеския събор. През 1965 г. се провежда Първият национален събор на народното творчество в Копривщица. Бусманчанките Таня Траянова, Траянка Мичева, Йорданка Рангелова, Боянка Петрунова, Лиляна Младенова и Тодорка Траянова представят народния обичай „Лазаруване” и печелят златен медал – първия златен медал за читалището. фолклорната женска група печели бронзов медал.

От 2007 г. в читалището е образувана и женската певческа група, тя носи името „Пъстра свиленица” от 2012 г., което много й приляга. В репертоара на групата са включени много български народни и автентични песни. Сладкогласните дами участват в международния фолклорен фестивал за двугласно пеене в гр. Неделино, в Международния фолклорен фестивал Пауталия, където две поредни години и печелят второ място при силна конкуренция, във фолклорния фестивал в гр. Костинброд. имат много участия в международни фолклорни фестивали в Сърбия, Молдова, Италия, Чехия, Турция и Гърция, печелейки много награди и покани за нови участия. Музикален ръководител на „Пъстра свиленица” е Йорданка Гиздова.

Народно младежко читалище

„Георги Минчев – 2001 г.“

Народно младежко читалище „Георги Минчев – 2001 г.” е регистрирано на 14 януари 2001 г. В читалището членуват 156 човека. Това е една от активните неправителствени организации, осъществяващи дейността си и регистрирани на територията на район „Искър“.

През своята история читалището се утвърждава като надежден партньор на районната администрация и значима културно-образователна институция, която работи с младите хора от район „Искър“. Читалището се помещава в 69. СУ. "Димитър Маринов", като помещението и прилежащото дворно място се поддържат в уютен вид, развиват се спортно-възстановителни дейности предимно за учениците от училищата в района.

Към читалището има театрална и фолклорна група за народно пеене, музикална школа по пиано и курс по английски език. През последните години читалището все повече се утвърждава, като притегателен център за деца, учащи и млади хора.

Част от по-значимите прояви от дейността му през последните години, подпомагащи политиката на районната администрация са: – организиране на конкурс за здравословно хранене на децата за учениците от седемте училища в район „Искър“; редовно участие в детския фолклорен конкурс „Орфеево изворче", където се представя чрез театрална група „Словесен фолклор“; вокална група за автентичен фолклор и др; традиционно организиране на пролетни концерти в залата на Дома на културата „Искър“ с участието на театралната и вокалната групи, музикалните ни школи и естрадни певци; пресъздаване на автентичния народен обичай „Лазаруване“ в парка на езерото в „Дружба 1“ с участие на театралната и вокалната групи; участие в медиите, в които се популяризира културния живот в район „Искър“; участие в ежегодния Международен младежки фестивал на изкуствата „Музите“ в град Созопол; традиционно организиране на Коледни концерти „Зимна приказка“ на читалището в Дома на културата „Искър“ и в домове за сираци с много изненади и подаръци; организиране на рок маратон; чествания на бележити дати, годишнини и др.

За тези и други изяви читалището има много награди, отличия и грамоти. Читалището печели и реализира проект „Жизнената среда и възможности за осмисляне на свободното време на младите хора чрез съществуващите бази на младежки дейности и инициативи“ към Швйцарската агенция за развитие и сътрудничество.

Участва като партньор на проект „Градът на мечтите“ по програма на МОН. Участие като партньор и подизпълнител на проект на Столичната община Програма Европа – Граждански проекти и Европейски практики – 2010 г. Народно младежко читалище „Георги Минчев – 2001 г.” работи в тясно сътрудничество с районната администрация, сдружение „Дружба-София“, Дом на културата „Искър“, дружество на инвалидите, училищата от района и др.