65. ОУ „Св. св. Кирил и Методий“
Училището е храм на знанието!
В район „Искър“ са разположени девет учебни заведения. За да се запознаем с личностите, чиито имена носят училищата, по инициатива на кмета на район „Искър“ Ивайло Цеков, районната администрация брандира спирки на градския транспорт, в близост до училищата с ликовете на техните патрони и информация за личността им.
*Св. св. Кирил и Методий са двама братя богослови, родени в Солун, Византийска империя през IX век, които развиват своята мисионерска дейност като проповедници на християнството.
За своята работа, която значително ще повлияе на културното развитие на славяните, са наречени славянските апостоли. На тях се дължи създаването на азбуката глаголица – първата азбука, която първоначално служи за писменост на старославянския език, а кирилицата (по името на Св. Кирил) е създадена след смъртта им в Преславската книжовна школа на базата на графичността на гръцката писменост.
Солунските братя, както още са известни братята Кирил и Методий, са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език (придобил популярност като староцърковнославянски език) и разпространяване на християнството сред ранносредновековните славянски народи. Титулувани са като равноапостоли и Славянски апостоли. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание Egregiae Virtutis, папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици и последователи Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.
Братята са родени в Солун, като деца на висшия византийски военачалник, друнгария Леон, известен в българската историография като Лъв (на гръцки: Λέων, Леон), подстратег (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Според някои автори, родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са ромеи, а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун. Съществува хипотеза за славянски произход на майката на двамата братя. Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо логотета Теоктист (Theoktistos, Θεόκτιστος; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (logothetes tou dromou, главен министър и регент на Михаил III). Теоктист съвместно с другия регент, Варда, разработва програма за образуването на университета Магнаурска школа.
През 843 година Кирил заминава по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа. За Методий чичото съдейства да му се повери държавен пост и той е назначен за управител на административна област недалеч от Солун.
В края на 855 г. и началото на 856 г. Кирил бил изпратен от управниците на Византийската империя със специална мисия при сарацините в Багдадския халифат. Тази мисия е имала за цел да защити християнството от нападките на мюсюлманите. С тази мисия той поставя началото на своята бележита дейност сред по-близки и далечни народи.
860 г. – Втора мисия при хазарите. В тази мисия взема участие и Методий. От описанието на дейността на солунските братя става ясно, че задачата им е била много по-широка и обхваща не само земята на хазарите, но и други области на днешните Украйна и Южна Русия. Кирил и Методий правят център на дейността си в тези земи град Херсон, разположен на югозападния бряг на Крим.
Пребиваването им в Херсон е свързано и с издирването на мощите на свети Климент, измъчван и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на братята в Западния свят. Откритите мощи са на един от най-ранните дейци на християнската църква – св. ап. Климент Римски, първосвещеник на християните в още езически Рим. Св. ап. Климент е епископ и на Сердика[16], след което става един от първите римски папи.
863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във Великоморавия при княз Ростислав. Моравската мисия е по покана на моравския княз Ростислав, който решава да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав иска да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на единна славянска писменост. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав и изпращат в Моравия вече изтъкнатите като мисионери и работили сред славянството братя Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий водят непрекъсната борба срещу триезичната догма (богослужение единствено на гръцки, латински и еврейски) и започват да изграждат славянска християнска църква и училище, да разпространяват славянската писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим.
869 г. – На 14 февруари в Рим Кирил умира. Погребан е в базилката Сан Клементе.
873 г. – Ръкополагане на Методий от папа Йоан VIII за архиепископ на Велика Моравия. Борби на Методий срещу интригите на немското и римското духовенство.
885 г. – На 6 април във Велеград, Велика Моравия, умира Методий, и най-вероятно е погребан в епископската църква.
886 г. – Изгонване на учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.
след 886 г. – Дейност на Климент в югозападните български земи (област Кутмичевица, дн. Северна Македония, Гърция и Албания). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Северна Македония, Гърция и Албания (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища.
край на IX век – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.
*Информация от енциклопедията със свободно съдържание Уикипедия
